Прогрес. Заедно!

Защо в България нищо не работи в една картинка

Не обичаме да сме нихилисти и да участваме във всеобхватния негативизъм, който ни залива ежедневно. Но не може да не признаем, че в България нещата или се случват бавно или не се случват изобщо. Винаги нещо липсва – работи се на парче, няма дългосрочна визия, няма достатъчно информация, няма адекватни мерки, практиката противоречи на ценностите... До такава степен, че буквално всичко ни отчайва със своя препрограмиран провал. 

Проектите и опитът, натрупан благодарение на ателиетата с похватите Валкреа, ни позволиха да имаме по-обширен кръгозор и по-обективна преценка върху работните процеси на различни организации. И открихме, че гражданските инициативи и проектите, обединени около някаква прогресивна идея, често имат солидни ценности, визия и мисия, но почти никога нямат стратегическо планиране и двойката действия–измерване на успеха. На практика развиваната дейност се мотивира от високи идеали и прогресивно мислене, но тя не намира конкретно изражение под формата на задачи и мониторинг. 

От друга страна много от установените фирми, институции и организации имат цялостни механизми за разпределение на работата, оценяване на резултатите и планиране на бъдещи проекти. Обаче пренебрегват напълно дългосрочната визия, организационната мисия и организационните ценности. Като резултат се наблюдава познатото мрънкане, че работата ни няма никакъв смисъл и че е просто едно неприятно задължение. 

Излишно е да се обяснява, че и едното, и другото води до неефективност, неустойчивост и липса на резултати. И най-вече липса на качествени резултати. 

И така ще бъде докато не разберем, че вършенето на работа в организация изисква наличието на всички елементи от тази пирамида (виж картинката). Всъщност това са елементите на всяка една работеща стратегия. Колкото по-нагоре отиваме, толкова по-абстрактни и пожелателни са те, но те полагат основите на всяка дейност на високо равнище. Колкото по-надолу отиваме, толкова по-осезателни и прагматични стават те, за да преведат визията в цели, а мисията в действия. 

Това разбира се не е нищо ново. То е разработено в детайли и се преподава в т.нар. Бизнес училища (Business Schools) под формата на магистратури по стратегически мениджмънт. За съжаление българският образователен пейзаж не е усвоил все още тази практика от развития свят. 

Случвало ни се е да чуем, че „нашата организация не се нуждае от X или Y, защото ние сме на доброволчески принцип/защото ние не сме НПО“. Това звучи до голяма степен като „не ми трябват крака, защото не съм спринтьор“...