Прогрес. Заедно!

За промяната като процес

 

„Промяната ще доведе до прозрения много по-често, отколкото прозренията ще доведат до промяна“

– Милтън Ериксън

 

Тези думи идеално описват защо трябва да приветстваме промяната неподготвени. Както знаем единственото постоянно нещо е именно промяната и не само, че не винаги можем да сме готови за това, което следва, но и едва когато тя дойде ще сме в състояние да разпознаем кое е правилно и кое не.

В чудесна статия, озаглавена Следизборни алтернативи, Даниел Смилов описва намирането на подходяща алтернатива на сегашното управление като процес. Търсенето на алтернатива е абсолютно нормален призив за развитие. Отричането на това търсене е равностойно на приемане, че сегашната ситуация е съвършена и не се нуждае от подобрение. Отлагането на алтернативата да настъпи е осъзнато решение да прекратим развитието си. Затова разбирането на алтернативата за промяна като процес е ключово за решаване на порочните модели и структури на управление.

Изграждането на прогресивна и етична политическа среда не е и няма да бъде резултат на едно събитие или на изолирано действие. Решението да си осигурим алтернатива, която да гарантира бързо и качествено развитие, е решение да се ангажираме в процес на систематичен контрол и сверяване на ценностите, действията и резултатите в политиката. Като всеки процес, този трябва да се ръководи от ясно формулирани принципи. Изходната и крайната точка трябва да са описани възможно най-точно, а междинните постижения да отговарят на крайната цел. Също така трябва да се въведат нужните инструменти за цялостен и обширен мониторинг, както и план-график, който да датира качествените промени във времето. За въвеждането на такива принципи и процеси са отговорни гражданите, а политиците са тези, които трябва да търпят последиците от тези действия. Всичко друго е неестествено, неефективно и обречено на провал.

Трябва ли това да се направи преди подаването на оставка?

Да. Цяло чудо е, че българското общество не е разпознало нуждата от подобни действия досега.

Трябва ли да отлагаме исканията за оставка, защото този граждански контрол липсва?

Не. Процесът на намиране на най-добрата алтернатива започва с подаването на оставката. Ако следващата политическа класа в България ще е от по-висок порядък, планирането ѝ в сегашната ситуация просто няма да отговаря на възможностите, които ще се разкрият. 

В историята нито една прогресивна промяна в обществото не е дошла като планиран проект в рамките на залязващо управление. Напротив - отминалите и нежеланите порядки се премахват и изкореняват от обществените структури и на базата на нов морал и принципи се изграждат адекватни нови модели на управление в движение. В момента са нужни единствено оставка и ясно формулирани принципи, които да канализират желанието за промяна и да елиминират късогледството като фактор в българската политика.