Прогрес. Заедно!

За качеството на политическата комуникация у нас

Ден след ден пред българската общественост се разискват десетки теми, целящи да покажат, разобличат или наострят вниманието ни върху проблемите на деня. В по-сериозните предавания ни говорят за демография, образование и икономика, а в по-нискокачествените си говорим за Бойко, Волен и Станишев. Излиза, че проблемите ни се коренят в демокрацията, в комунизма и в международната обстановка. И всичко се свежда до спор за виновниците за появата на проблема, вместо да се търсят първопричините. Когато едните казват „ценности“, другите чуват „пари“; когато едните казват „референдум“, другите чуват „експертна група“, когато едните казват „за народа“, другите чуват „за избирателите“ и т.н. Лека-полека това люлеене от обяснение на обяснение води до единственото логично следствие – забвение. Нито знаем от къде е започнал проблема, нито сме способни да го разграничим сред други проблеми, нито знаем какви са му проявленията, нито има някакво значение. 

Тъжна, тъжна картинка на реалността и най-вече на родната политическа комуникация. Подменянето на съдържанието е станало стандарт за точност, а субективната асоциация е придобила статут на дефиниция. И така като поставим въпроса за нуждата от референдум за изборна реформа и някой ни отвръща, че не може за всичко да има референдуми. Като поставим въпроса за прозрачност ни заливат със сведения как не сме най-корумпираните. Като поставим въпроса за национални приоритети и почваме да бистрим интересите на Русия и на САЩ. И така една по една се подменят темите, които всички ние искаме да доведат до решения, но водят само до една лепкава мъгла от заплетени мнения. 

За подменянето и насадените асоциации в обществото

Първи пример: референдума за изборите. Мястото е телевизионно предаване, часовият пояс е обичайния за политически анализи, а участниците са лица с редовно медийно присъствие. Не след дълго обаче се правят догатки за ползата от допитванията до народа и изниква искането на псевдо-националистите за референдум върху правата на хомосексуалистите. И ние седим пред екрана на телевизора и се чувстваме предадени. Защо? Защото ако всички живеем в обща къща, то референдума за изборите е решение дали да имаме ток или не, а референдума за хомосексуалистите представлява решение дали кафеварката в къщата да е жълта или зелена. Това е подмяна на приоритетите, която води до замъгляване на решенията.


„Политическото общуване е изключително нискокачествено до такава степен, че едно правилно решение не може да бъде подкрепено, ако носи етикета на друга партия.“


Втори пример: популисткия патриотизъм. Той е застрашаващо повсеместен и обидно невеж. Огледайте се и ще намерите тагове по сградите, където името на Левски е съчетано със свастика. Изчакайте някой празник и ще се окажете отцепени на безопасно разстояние от паметника на национален герой докато до него протича частното честванена някой възлюбен вожд. Ослушайте се и вместо въвличане на българомохамеданите към общобългарските проблеми, ще чуете викове срещу помаците, обвинения срещу турците и сравнения с циганите. Иска ни се да си говорим за едно, но всъщност по асоциативен път си говорим за едно, две, три, четири и петнайсет. 

Накратко – политическото общуване е изключително нискокачествено до такава степен, че едно правилно решение не може да бъде подкрепено, ако носи етикета на друга партия. По този начин волно взимаме проблема, поставяме го сред купчина празни кутии, издигаме витрина отпред и мятаме една кофа мазут на стъклото, за да сме сигурни, че нито ще откроим ясно очертанията му, нито ще разберем съдържанието му. Тук не става въпрос за липса на експерти, липса на воля или липса на решения. Тук става въпрос за липса на такава комуникация, която да прикове проблема, да го подложи на оценка на приоритетите и да предизвика действия. 

Малко споделено ноу-хау

Не е за вярване, но фактически има места, където проблемите се решават. Да кажем, че техните проблеми са по-лесни и по-маловажни понеже не се отнасят до страданията на един объркан, апатичен и зле образован народ (пренебрегвайки факта, че и те са минали през такава фаза при това не много отдавна). Все пак те имат обнадеждаващ опит във взимането на правилни решения, от който ние трябваше да черпим още преди години. „Техники за решаване на проблеми“ се е превърнало в термин, който съдържа набора от инструменти за преодоляване на трудности така, както отверката и чукът са част от инструментариума за правене на ремонт. 

Да започнем от началото. За решаването на всеки проблем е нужно той да се назове възможно най-точно и да се потърси първопричината или неговия корен. Не можем да вземем правилното решение без тази първа стъпка. Не е възможно да преодолеем трудностите без да намерим кратко, ясно и еднозначно определение за това какво представляват. 

 

„Къде е проблемът?“ – „В системата.“
„Какво е решението? – „Нова конституция.“ (защото ни звучи най-глобално-системно)

 

Този пример е показателен за мъгливото дефиниране на проблемите в политиката, въпреки спорадичните попадения на някои граждани и експерти от неправителствения сектор. Факт е, че сме неспособни да назовем проблемите заради неспособността ни да сме единодушни в разбирането ни за това какво не работи. Един от най-нашумелите проблеми безспорно е изборният кодекс, но същинският проблем е липсата на представителност. Ето го названието на проблема – „липса на представителност“, а често се бърка със съперничество между партия А и партия Б. Следствията са логични: липса на легитимност, липса на доверие, междуличностно противоборство, липса на чуваемост... Свидетели сме ежедневно на всяко едно от тези явления.

А първопричината на проблема? Очевидното усещане, че гражданският избор, който правим, не води до съответния политически отклик впоследствие. Ние избираме добро образование, те ни сервират монополи. Ние избираме добра инфраструктура, те ни сервират корупция. Ясното, еднозначно назоваване на проблемите е стъпката, която подсказва как да достигнем решението без да смесваме темите, колкото и заплетени да са. Така както във физиката се използват модели, които са опростено възпроизвеждане на реалността, така както в географията се използват карти в мащаб, които ни помагат да разграничим най-основните обекти, по същия начин в решаването на проблеми е нужно те да бъдат опростени и моделизирани, за да се адресира същността им, а не симптомите им. 

Скептицизмът и неразрешимите проблеми

Разбира се, всяко обществено действие, каквото е политическото решение, е съпроводено до голяма степен от осъзнатите индивидуални действия и интереси. Аз Управлявам разглежда това като основна тема за размисъл, когато става въпрос за взимане на правилните професионални и непрофесионални решения. Нека да видим защо те са важни.

На националния празник на Република България стартира онлайн платформата за директна комуникация GovFaces, която Аз Управлявам силно подкрепя. Ако тя има успех сред българските потребители, ще бъде разработена на местно ниво, за да се усъществи контактът между граждани и политици от всякакъв ранг. Позитивите са очевидни, а използването на социални мрежи за обществено полезни каузи вече е факт. Въпреки това, ако споделите с 5 човека за съществуването на GovFaces неминуемо ще получите следния резултат: всички ще се съгласят, че е много добра идея, 2-ма ще бъдат позитивно настроени, а 3-ма отрицателно настроени. 

От къде идва разликата? Двамата оптимисти разбират ползата за обществото и политиците от такава платформа и заявяват „аз ще я ползвам, защото имам нужда от такова нещо“. Тримата песимисти разбират ползата за обществото, но заявяват „те няма да я ползват, защото политиците нямат нужда от такова нещо“. 

Не е нужно човек да е маркетолог, за да разбере, че успехът на платформата зависи пряко от броя на потребители, които ще поддържат връзка с политическите фигури. Не е нужно човек да е психолог, за да разбере, че търсенето на решения никога няма да се състои, ако разчитаме някой друг да осъзнае нашата нужда особено ако не се е състояла никаква комуникация. Трябва да се научим да разчитаме на хора като нас, които са осъзнали личната изгода от даден инструмент, за да се възползваме от силата на цялата общност да постави и изиска правилните решения за наболелите проблеми.