Прогрес. Заедно!

Науката казва: ще сме корумпирани докато не забогатеем

Социолозите винаги са си задавали въпроса защо някои страни са по-корумпирани от други. Първото изследване, което показва ясна корелация между стойностите на корупция и богатството на дадена държава може да даде някои от отговорите.

Дендрограма на възприетата корупция

Как се заражда корупцията и защо тя е по-разпространена в едни държави повече, отколкото в други отдавна тревожи икономисти и обществени деятели. И винаги е било трудно да се открие причинно-следствена връзка между проявите на корупция и всички останали икономически и обществени показатели.

Михал Паулус и Ладислав Кристоуфек от Карловския Университет в Прага за първи път откриват съществена корелация между възприятието за корупция в различните държави и тяхното икономическо развитие.

Данните, които използват, са извлечени от Транспаренси Интернешънал – организация без стопанска цел със седалище в Берлин, която дефинира корупцията като „злоупотреба с държавни правомощия за лична облага“. Всяка година тази организация публикува списък с държавите подредени по възприетите нива на корупция в тях. Българските медии ежегодно ни информират за позицията на страната ни в него след което дават обширен репортаж за последните техники за отслабване. 

Списъкът на Транспаренси Интернешънал изполва поне 3 основни източника на данни, които идентифицират косвено нивата на корупция заради невъзможността директно да се измери кой и колко е корумпиран. Затова те разчитат на институции като Международната Банка за Възтановяване и Развитие или Отдела по Икономическо Разузнаване на The Economist. Но освен това се взимат предвид и мненията на експерти, които оценяват нивата на корупция. 

Резултатът от тази дейност е Индексът за Възприятие на Корупцията, който подрежда страните от 0 (много корумпирани) до 100 (много чисти). През 2014 Дания оглави класацията като най-некорумпираната нация на света, докато Сомалия и Северна Корея са в незавидно равенство като най-корумпираните държави на тази планета. 

Паулус и Кристоуфек използват тези данни, за да групират страните, които споделят сходни характеристики, използвайки алгоритми за клъстериране от ново поколение. И резултатите показват, че 134-те страни в изледването спадат в 4 групи, които ясно са обвързани с богатството на народите в тях. 

Методът, който прави това възможно се нарича „подход на йерархичното клъстериране“. Той приема, че всяка страна е клъстър сама по себе си и я групира с най-близкия съсед в класацията. После тази двойка се възприема като единен клъстър и се връща обратно в списъка със страни. Процесът се повтаря докато не се стигне до общ клъстър, състоящ се от всички страни. От тук-нататък е въпрос само да се начертае диаграма, която показва как тези клъстери са свързани помежду им. 

За Паулус и Кристоуфек тази техника разкрива 4 ясно разграничени групи. Първата съдържа развитите държави като САЩ, Великобритания, повечето западноевропейски държави, Япония, Австралия, Нова Зеландия, Сингапур и т.н. Тяхната средна стойност на възприета корупция е 83 и е най-ниската. 

Тази група е със значителна преднина пред останалите и има специфични характеристики. Всички страни в нея са богати като средния БВП на глава от населението е 52 138$. В нея няма африкански държави и единствената южноамериканска такава е Чили, която е и най-развитата в региона. “С други думи този клъстър на най-некорумпираните страни е съставен от най-развитите държави на всички континенти“ коментират Паулус и Кристоуфек.

Втората група е малко по-разнообразна. Няколко европейски страни са в нея като Малта, Словения, Кипър, Испания и Португалия, както и няколко африкански като Ботсвана. Тук има и мини-клъстър от страни-износителки на нефт като Оман и Кувейт. Средната стойност на корупцията тук е 59, а средната стойност на БВП на глава от населението е 23 521$. 

Следващата група е още по-корумпирана с резултат 41 и още по-бедна със средно БВП на глава от населението от 9751$. Списъкът от страни в нея се състои от бившите комунистически държави от Източна Европа като Чехия, Полша и Латвия. Повечето страни от северна Африка като Мароко, Египет и Тунис също са тук. Като отражение на икономическите проблеми в Гърция и Италия, те също спадат към тази група. 

Последния клъстър е най-обширният и най-корумпираният. Състои се от 60 държави със среден резултат от 24. „В тази група се наблюдава сериозно разнообразие и се разпростира от новите членки на ЕС (България и Румъния) до Русия и страните помежду им (Беларус, Молдова и Украйна), от Индия и Китай до повечето африкански, азиатски и някои латиноамерикански страни“ пишат Паулус и Кристоуфек. Различни авторитарни режими също спадат към тази група като Сирия, Иран, Северна Корея и т.н. 

Този клъстър е най-бедният със средна стойност на БВП на глава от населението, равняваща се на 3888$. Тук амплитудите са и най-големи тъй като руския БВП на глава от населението е 14 090$, докато стойността за Малави е 287$ 

Паулус и Кристоуфек казват, че връзката между възприятието за корупция и благосъстоянието на един народ е очевидна. „Класирането на страните по корумпираност е точно отражение на класирането им по отношение на икономическо развитие, измерено в БВП на глава от населението“. Това е интересен анализ, показващ корелацията между нивата на корупция и икономическото развитие по подобен начин за първи път. И това е важно, защото учените винаги са се мъчели да установят ясна връзка между корупцията и останалите обществени показатели. 

Изследването все пак ни дава ограничени познанания. Въпреки че става ясно, че има корелация, не става ясно на какво се дължи тя. Дали страните са бедни, защото са корумпирани, или са корумпирани, защото са бедни?

Референция: http://arxiv.org/abs/1502.00104 - Worldwide Clustering Of The Corruption Perception