Прогрес. Заедно!

Кой създава парите?

За да решаваме и правим това, което е най-полезно за нас и обществото, трябва да разбираме икономическите принципи. Това е нужно не защото икономиката определя какво е полезно за обществото ни, а защото икономиката е следствие на обществените процеси. Затова познанията, свързани с нея, са всъщност познания, които ни позволяват да разбираме проблемите и възможностите за развитие пред нас самите като част от по-голяма група хора.

Ние ще се съсредоточим върху парите, защото какво е икономиката ако не наука за парите. В тази връзка питали ли сте се като малките деца „кой създава парите? От къде идват те?“ Те изглеждат толкова естествена част от ежедневието ни, че навярно не сте се питали. А и отговорът изглежда някак си логичен – както законите или инфраструктурата, парите сигурно също са създадени от държавните институции или поне от централната банка. Всъщност това е грешно.

Изтръпнахте ли? Оглеждате ли се малко сконфузено да проверите дали не са ви видели, че сте си мислели точно това? Успокойте се. Не сте единствени и затова британското правителство е разпечатало бюлетини, в които разясняват на населението кой всъщност създава техните пари.

Вижте в пълен размер

Тях ги създават частните банки (поне в модерната икономика). Разбира се, че централната банка има инструменти, които определят фискалната политика, но тя няма отношение спрямо общия брой пари в обръщение. Тъй като българският Лев е вързан за Еврото, фискалната политика на БНБ всъщност е същата като фискалната политика на ЕЦБ. Така българските институции могат да влияят на икономиката на страната чрез икономически и законодателни политики, но не и чрез парични такива.

Как тогава става създаването на пари? Често се счита, че банките са просто едни посредници, които заемат пари, които са натрупали от чужди спестявания. Всъщност банките могат да заемат пари, които не съществуват. Така те създават за себе си нов актив – заемът, и равен на него нов пасив – влогът на потребителя. В този момент се образуват новите пари. В същото време в счетоводния баланс на потребителя (отделна личност или компания) се получава нов актив – депозита по сметка, и нов пасив – дълга към банката. Понеже новосъздадените активи са равни на новосъздадените пасиви, банките нямат нужда да използват натрупаните спестявания, за да раздават кредити.

Това разбира се не може да продължава безкрайно. Има 3 обстоятелства, които обуславят създаването на пари.

  1. Заемите трябва да са доходоносни. В условията на свободен пазар, банките трябва да избягват рисковите кредити и да си гарантират изплащането на дадените заеми.
  2. Поведението на паричните потребители – домакинствата и компаниите. Те биха могли да използват новосъздадените пари за изплащането на предишни кредити и дългове, което на практика ги „унищожава“. Това е и причината задлъжняването на една икономика да е причина за по-бавен растеж, когато се открие възможност.
  3. Фискалната политика. Определяйки лихвите по депозитите, централната банка може да влияе на потребителите доколко са готови да потърсят заем от банките.

Защо тогава всички използват нещо, създадено от частни институции каквито са търговските банки? Защото те са правдоподобен източник на стабилна разменна монета. Никой друг не може да осигури начин за обмен, който гарантира обективното остойностяване на всички стоки и блага и без да губи във времето от собствената си стойност. Ако всеки продукт и услуга имаше цена и в домати (например), която да е универсално приета от всеки човек, и те не губеха качествата си след известно време, може би щяхме да използваме домати вместо пари.

Затова парите са една система за обмен на стойност, основана на доверието между участниците в една група от хора. Те не са нито нещо добро, нито нещо зло, въпреки че често ги окачествяват в положителна или отрицателна светлина. Те просто са един инструмент, който позволява на обществото ни да функционира по начина, по който самото общество иска да функционира, и в това няма нищо плашещо или нередно.

Много често на парите се приписват погрешни заслуги за настъпването на някаква негативна промяна. Дори често се счита, че те носят някаква поквара и не са един или два примерите, в които хора избягват да афишират печалбата си, за да демонстрират чистотата на намеренията си. Наистина, парите могат да променят един или друг индивид в добра или лоша посока. Човек, който пренебрегва всички ценности за сметка на алчността си, явно е повлиян в отрицателен аспект, но човек, който получава високо образование благодарение на достъп до ресурси, очевидно е повлиян в положителен аспект. 

Отвъд индивидуалните черти на личността обаче парите са нещо много повече. Защо точно пари, а не домати или нещо друго? Защо привидно логичната размяна в натура е изместена от едни малки хартиени листчета? Отговорът на този въпрос се крие в желанието на обществото да разчита на собствената си обективност, доверие и стабилност в дългосрочен план. Ако не искаше всеки от нас да е сигурен, че това, което даваме, ще е равно на това, което получаваме, щяхме да разменяме кон за кокошка. Ако не искаше всеки от нас да е сигурен, че това, което притежава сега, ще запази стойността си за повече от една седмица, щяхме да си разменяме развалено мляко. Ако не искаше всеки от нас да има доверие в общността си, щяхме да обменяме блага чрез кражби и заплахи. 

Според много хора или живеем, за да изкарваме пари, или изкарваме пари, за да живеем. Е, ако е така, би било жалко да не разбираме парите. След всичко написано можем да си направим два извода, които трябва да научим, за да ги разбираме по-добре. Първо, парите в обръщение не се създават от държавните институции или някакво централно ръководно тяло, а от банките, следвайки счетоводната логика за балансиране на активите и пасивите. Второ, парите като смисъл са създадени от обществото и неговата нужда от стабилност, взаимно доверие и обективност.