Прогрес. Заедно!

Иновация по време на криза

Управлението на фирми и правителства има тенденцията да прави едно и също, когато се изправи пред криза – премахват това, което се счита за несъществено и неопределящо за първостепенните цели. В общи линии всичко, което изглежда ненужно за оцеляване (в краткосрочен план) се спира. Неща като култура, капиталови инвестиции или иновации се замразяват и оставят на заден план.

Дори и замразяването им да помогне за краткосрочното балансиране на приходите и разходите, то със сигурност застрашава потенциала за бъдещ растеж и в някои случаи даже и дългосрочното оцеляване. Често това не се взима предвид от лидерите на големите организации поради няколко причини:

  • Обясняването на хората защо е нужно да се поддържа (или дори подсили) инвестирането в нещо, което носи облаги едва в дългосрочен план е трудно и не се харесва. Или както Кейнс го е казал: „В дългосрочен план всички ще умрем.“
  • Лидерите на правителствени и частни организации знаят, че те няма да са там след време. Жертването на сегашната им позиция и популярност заради някакви бъдещи изгоди е твърде трудно, защото най-вероятно няма да е в тяхна полза.
  • Обикновено хората предпочитат по-малки облаги сега, отколкото далеч по-големи облаги в бъдеще.

Защо тогава е така, когато е всеизвестен факт, че иновацията и развойната дейност са от ключово значение за диференцирането, подобряването на ефективността, стимулирането на растежа и процъфтяването на пазарната активност?

Множество доставчици на услуги за мениджмънт на иновацията са се изправяли пред клиенти, които се колебаят да стартират програма за развитие на иновациите. Обикновено причините звучат като...

... „Икономическата криза е твърде голяма, за да инвестираме в дейности, които не са основни“...
... „Ние инвестираме само в проекти, които водят до измерима възвръщаемост в краткосрочен план“...
... „Това не е правилният момент, защото вече имаме толкова много други действащи програми и не можем да започнем още една“...
... „В момента компанията преодолява структурни промени и не можем да отклоняваме хората от техните цели“...

Тези истински примери са показателни за това как организациите все още се отнасят с иновацията. Те всъщност казват „Иновацията е хубаво нещо, но сега нямаме време за нея, защото трябва да се погрижим за сериозните неща първо.“ Докато иновацията се счита за странична дейност никога няма да има правилен момент за нея независимо от икономическата ситуация. Висш мениджър в Ербъс веднъж ми каза: „Ние сме толкова концентрирани в това, което правим, че не ни остава време да го подобрим“. Това ли е пътят, която една организация трябва да поеме? Не. Особено в момент на криза, не.

Иновацията сама по себе си не осигурява успех и пазарно процъфтяване, но нейната липса със сигурност осъжда всяка организация на постепенно залязване.