Прогрес. Заедно!

Хофстеде за културата на българите

Професор Хеерт Хофстеде е един от онези международно признати учени, от които можем да научим страшно много за себе си, но за които не сме чували никога. Това обаче не трябва да ни подвежда – Хофстеде е такава звезда в социалните науки, каквато е Меси в света на футбола.

Всичко започва с неговото мащабно проучване сред служителите на IBM между 1967 и 1973 в повече от 70 страни по света. Това му позволява да създаде началото на един все още ненадминат труд по отношение на връзката между бизнеса и социологията. В неговия труд Хофстеде изследва как културата влияе на ценностите в работата. За целта той създава 4 измерения, според които измерва основните различия в националните култури. С течение на времето е добавено още едно измерение, въведено от Майкъл Харис Бонд, а от 2010-та година измеренията стават 6 след изследване на българския учен Михаил Минков. Културните измерения на Хофстеде всъщност представляват критериите за характеризиране на всяка култура поотделно и са следните:

Разстояние до властта – това измерение изразява склонността на по-нисшите членове на едно общество да приемат и да очакват, че властта ще бъде разпределена неравномерно. Това определя как обществото се отнася към неравенството в обществото. Там, където нивото на разстоянието до властта е високо, се наблюдава приемане на йерархични модели, в които всеки има точно определено място и то не може да бъде подложено на съмнение. В общества, в които нивото на разстоянието до властта е ниско, хората се стремят към равнопоставеност и всяка аномалия трябва да бъде оправдана по ясен и разбираем начин.

• Индивидуализъм срещу колективизъм – високи нива на индивидуализъм в едно общество означава, че всеки отделен човек поема грижата основно за себе си и за хората в непосредствена близост. Високи нива на колективизъм показва една много по-голяма близост между групи от хора на базата на общи интереси. Така една личност може да се остави на грижите на общността си като гаранция, че той също ще се грижи за нея. Сблъсъкът на тези два аспекта си личи най-добре по това дали човек мисли за действията си от гледна точка на „аз“ или на „ние“.

Мъжественост срещу женственост – ако едно общество има високи нива на мъжественост, това означава, че то е съсредоточено в успеха, героизма, отстояването на конкретни цели и материалното възнаграждение. Така обществото се движи от вътрешна конкуренция. Високи нива на женственост рефлектират предпочитанието на едно общество към сътрудничество, скромност, грижовност и качеството на живот. Като цяло обществото се движи от консенсусни решения.

• Избягване на несигурността – избягването на несигурността се отнася до това колко некомфортно се чувстват членовете на едно общество при липсата на ясна визия за бъдещето или при ситуации, в които не всичко е черно и бяло. Основният въпрос тук и как обществото се справя с факта, че бъдещето никога не е сигурна величина: трябва ли да се правят опити за контролиране на това, което се случва, или просто да се остави да се случи? Страни с високи нива в тази категория се характеризират със строги рамки на вярванията и поведението, както и с липсата на толерантност към необичайните прояви и идеи. Нисък резултат в това измерение отговаря на разбирания, при които дейността е по-важна от принципите.

• Прагматизъм срещу нормативност – обществата се имат различен подход в запазването на връзка с миналото докато се изправят пред предизвикателства от настоящето и бъдещето. Нормативните общества предпочитат да запазят отдавнашни традиции и норми, гледайки на социалните промени с подозрение. Прагматичните общества се обръщат към модерните тенденции като начин да се подготвят за бъдещето.

• Задоволяване срещу сдържаност – общества с високи нива на задоволяване са тези, в които има по-свободен достъп до угаждането на основните човешки нужди и желания, свързани със забавляване и наслада от живота. Сдържаност в обществото се характеризира с стриктно регулиране на моментите на наслада от наложените норми.

 
 

Тук е момента да се спомене, че самият Хофстеде не е казал нищо конкретно по отношение на културата на българите. Обаче неговите изследвания, както и тези на колегите му, са дали доста подробни резултати за България и как културата ни на живот влияе на ценностите ни в работата. Резултатите разбира се не са свързани с българската култура като цивилизационно наследство, ами се отнасят конкретно до културата в поведението ни. Какви са резултатите:

Разстояние до властта – 70
Висок резултат, който отговаря на факта, че българите приемат лесно налагането на йерархия и нейната легитимност няма нужда да бъде доказвана. Тя е резултат на подразбиращи се неравенства в обществото, а събирането на властта на едно място е обичайно. Подчинените обикновено очакват да им се казва какво да правят, а виждането за идеалният началник е автократичен с добри намерения.
Страни с близки показатели: Бразилия, Буркина Фасо, Египет, Етиопия, Йордания, Кения, Малави, Мароко, Полша, Сенегал, Сиера Леоне, Словения, Танзания, Виетнам

• Индивидуализъм – 30
Ниският резултат на България е резултат от общество, което залага на колективното начало. То отговаря на дългосрочната лоялност към конкретна група от много близки хора. Самата лоялност е от първостепенна важност и отменя повечето други правила и закони. В такова общество се създават силни връзки и всеки поема отговорност за ближния. В същото време обидата води до публичен срам и загуба на достойнство пред обществото.
Страни с близки показатели: Доминиканска република, Ирак, Йордания, Малави, Мексико, Намибия, Непал, Нигерия, Румъния

• Мъжественост – 40
С резултат от 40 българското общество е по-скоро женствено. Това се превежда като разбирането, че „работя, за да живея по-добре“. Високопоставените лица се стремят към повече консенсус, а хората търсят солидарност. Конфликтите се решават с компромис и преговори. Обикновено мотивацията за работа идва от възможността за повече свободно време и гъвкавост по отношение на крайния срок.
Страни с близки показатели: Хърватия, Ел Салвадор, Гана, Хондурас, Кувейт, Малави, Намибия, Непал, Сиера Леоне, Южна Корея, Танзания, Виетнам, Замбия

• Избягване на несигурността – 85
С толкова висок резултат България регистрира много ясно изразено предпочитание към избягването на всякакви рискове. В такава среда хората имат емоционална нужда от правила (дори и те да не работят), да изглеждат заети, прецизни и точни. Иновациите и промените могат да бъдат отложени. А сигурността е сред основните ползи, които отделната личност търси.
Страни с близки показатели: Аржентина, Чили, Коста Рика, Франция, Ирак, Панама, Южна Корея, Испания, Турция

• Прагматизъм – 69
Българската култура се отличава с висока степен на прагматизъм. Това намира отражение в разбирането на хората, че истината зависи до голяма степен от ситуацията, контекста и времето. Адаптирането на традициите към променящите се условия е по-лесно. Също така се стимулира пестеливостта по отношение на парите и упоритостта в постигането на успешни резултати.
Страни с близки показатели: Чехия, Латвия

• Задоволяване – 16
Резултатът за България в тази категория е много нисък, което прави българската култура силно сдържана. Културата на страни с подобен резултат обикновено е цинична и песимистична. Освен това хората контролират възможностите за задоволяване на желанията си. С такава културна ориентация се създава усещането, че действията са ограничени от обществените порядки, а угаждането е нещо лошо.
Страни с близки показатели: Албания, Естония, Хонг Конг, Ирак, Литва

Естествено, резултатите на една национална култура имат значение само ако се поставят в сравнение с други култури. Всеки индивид е уникален сам по себе си. Но организацията, в която се намира (общество, семейство, работа), функционира според общите разбирания за това кое е важно и кое не е. Всяка страна е намерила уникален начин да конструира обществените порядки, но те нямат абсолютна стойност. Те придобиват значение единствено когато са сравнени с обществените норми в други страни.