Прогрес. Заедно!

Едно пътуване към мениджмънта на иновации

* Статията е публикувана и в Капитал Кариери.

Иновация e, когато една добра идея бъде доставена на потребителя, казва Стив Джобс (или поне това са думите, които му приписват).

Но с тази съвременна дефиниция или класическото, учебникарско определение за иновация значението на думата съвсем не се изчерпва. На практика иновацията може да е всеки нов продукт, нова услуга, нов вътрешен процес, но и нов тип мениджмънт, нов тип йерархия, нов бизнес модел или нов канал за промоция и продажби.

През последните години все по-често се говори за иновациите и за това, че те са в основата на развитието и растежа на една компания или държава. Но за да стигнем до положителните крайни резултати, дори и самите нововъведения подлежат на управление или т.нар. иновационен мениджмънт. И когато тази управленска дейност се извършва качествено и с разбиране, търсените ефекти от внедряването на новаторски продукти, услуги или дейности ще бъдат налице.

Иновацията в управлението на една фирма е същото като загребването в плуването. С едно загребване ще останем на повърхността на водата за малко, но след това ще потънем. С еднократно усилие за новаторство... дори не е ясно дали ще въведем нещо ново.

По-добри иновации, по-добри компании

Естеството на иновациите е такова, че много различни екипи трябва успешно да работят в синхрон, следвайки обща визия, за да позволят на една идея да се реализира на пазара. Стимулът за това колективно усилие е перспективата фирмата да получи конкурентно преимущество, за да увеличи пазарния си дял и да изпревари конкуренцията. Точно тук е и връзката между иновациите и фирмената стратегия.

Една компания трябва да бъде в състояние да генерира нововъведения, които ѝ осигуряват предимство в стратегически аспект. В този смисъл поемането на вродения за иновацията риск винаги е по-малък от риска да се бездейства и да се залага на сигурното. Всички помним колко много бяха фотостудиата на Kodak през 90-те години и как те внезапно изчезнаха, когато се появиха цифровите апарати. След реструктуриране в днешно време дейността на компанията е фокусирана върху един-единствен пазар – заснемане на дългометражни филми и обработка на картината преди прожектиране.

От друга страна, има компании, които с едно нововъведение си гарантират устойчиво конкурентно преимущество, което им позволява да са пазарни лидери в дългосрочен план. Благодарение на технологията Walkman Sony дълго време доминираха пазара, докато не се появиха първите преносими mp3 плейъри. Dell от своя страна са пионери в електронната търговия и създават уникален модел за поръчка на компютри и периферни устройства, който ги извежда до челните места на световния пазар в този сектор. В тази категория влиза и Skype, които от малък стартъп се превръщат в многомилионна компания чрез бизнес модела си (т.нар. freemium) и технологията VoIP.

Да управляваш новостите

Управлението на иновациите в дадена организация е обект на мениджърската наука през последните 20 години, защото колкото и да са полезни, толкова са и трудни за постигане. Едва през последните години се натрупа достатъчно академично знание и фирмен опит, за да се говори за "мениджмънт на иновациите" като практика, а не като абстрактно понятие. Успехът на компании като Google, Apple, Facebook, Starbucks, Procter&Gamble, Diageo и много други показва, че растежът наистина е следствие от положените усилия в самата организация и че съществуват начини за систематично и качествено прилагане на нововъведения.

Често дейностите, свързани с развитието на нови продукти и услуги, са разглеждани като странични за разлика от основните дейности, които са познатите функции на всяка фирма: маркетинг и продажби, счетоводство и финанси, администрация, доставки и логистика и т.н. Но в основата си управлението на иновациите трябва да бъде обвързано със стратегията на компанията. При положение че тя поставя целите и визията в дългосрочен план, мениджмънтът на иновациите трябва да осигури устойчивото конкурентно преимущество, което ще гарантира, че стратегията ще бъде изпълнена. Интересен факт е, че в последните години се появява и засилва позицията на CIO или CInO (Chief Innovation Officer – изпълнителен директор по иновациите) като длъжност от ранга на финансовия директор (CFO – Chief Financial Officer) и под изпълнителния директор (CEO – Chief Executive Officer). В някои фирми, в които технологията е от ключово значение за функционирането им, възможен еквивалент е позицията "изпълнителен директор по технологиите" (CTO – Chief Technology Officer).

Тази взаимообвързаност между създаването на иновации и фирмената стратегия води до няколко проявления на мениджърско ниво. Това са и основните компетенции на иновационния мениджър: фирмената култура и управлението на проекти, управлението на партньорствата и създаване на връзки там, където не е имало преди това.

Организационната култура е първата стъпка към създаване на фирма, която е способна да реализира успешни иновации. При подходящи условия на работа служителите от всички нива на йерархията разполагат с по-добри предпоставки за генериране на идеи, обмен на информация, създаване на колективно знание и сътрудничество. В компании, които предоставят комплексни услуги на партньорите си, тази култура на работа е именно устойчивото конкурентно преимущество, което никой друг не може да имитира, защото те разполагат с много повече ноу-хау по всички нива на веригата. Възможността хора с всякакъв опит и позиция да изказват идеите си и да се учат един от друг генерира тази интензивна на информация и експертиза среда, от която се зараждат иновативните идеи. Улесняването на този процес позволява на служителите да надграждат, вместо да си съперничат, и да участват в решението, вместо да чакат задачи. Този тип среда на работа се характеризира с много повече свобода за развитие, възможности за нововъведения, сътрудничество и мотивация.

След като дадена идея мине през този начален стадий, тя вече е обогатена с приноса на останалите служители и повече прилича на цялостна концепция за нововъведение. Именно в този момент иновационният мениджър трябва да поеме функцията си на лидер по проекта и да я засили към реализация. Тази фаза прилича до голяма степен на предприемачеството – работният процес е интензивен и постоянно се взимат предвид научените уроци от грешките по пътя. В такава обстановка приносът на всеки е от ключово значение за крайния успех, тъй като реализацията обикновено зависи от справянето с множество предизвикателства и съпротива дори в самата фирма.

За преодоляване на тези трудности иновационният мениджър трябва да може да предаде визията си за бъдещето и да набави нужната подкрепа от заинтересованите страни. Това понякога включва и т.нар. процес на co-creation (съвместно създаване), което помага на продукта да получи завършен вид и да адресира конкретни нужди на потенциалните клиенти и потребители. В тази връзка един от отличителните белези на иновационния мениджър е той да даде поле за изява на членовете на екипа си и да ги предразположи да надскочат себе си.

Първи стъпки в иновационния мениджмънт

Вече съществуват конкретни методи и добри практики, които всяка компания може да приложи, за да увеличи иновативния си капацитет. Обикновено първата стъпка е във фирмената стратегия – тя трябва много ясно да изразява мисията, визията и ценностите на организацията. Те трябва да се обвържат по смислен и последователен начин с личните ценности на служителите и техните професионални задачи.

Когато тази база е поставена, всичко друго е въпрос на методика. Съществуват такива течения като Design Thinking и Lean, които създават подходяща рамка за развитие на разнообразни идеи и справяне със сложни предизвикателства. В компании като Siemens и Airbus пък се разчита на вътрешна социална медия, която позволява на служители от различни страни и с различна експертиза да дискутират относно общи предизвикателства и да допринасят за намиране на решение.

Мултидисциплинарните екипи са основен инструмент за създаването на иновативни решения. За тях също има разработени разнообразни и нестандартни похвати, които насочват работния процес и позволяват да се разкрият повече възможности пред всеки от участниците поотделно. След дълъг период на развитие в днешно време агенциите по иновационен мениджмънт използват широка палитра от техники, които идват от различни сфери на човешката дейност: бизнеса, инженерните науки, визуалния дизайн, психологията, киноиндустрията и много други.

В крайна сметка резултатът от въвеждането на иновационен мениджмънт сигурно ще изправи косите на много от директорите и служителите, които са свикнали да виреят в позната среда с ясни правила и функции. Познатото и рутинното трябва да отстъпят мястото си на действия, които поощряват експериментите, играта, себеизразяването, любопитството и промяната. Това обаче никога не е за сметка на качеството, стандартите и приоритетите в работата.

Възвращаемост на усилията

Ползите от въвеждането на иновационен мениджмънт са неоспорими, макар и невинаги предвидими. Успешното въвеждане на нови продукти и услуги може да доведе до нарастване на приходите и уголемяване на пазарния дял. Стратегическото управление на иновациите може дори да позволи навлизането в т.нар. син океан, което означава разкриване на изцяло нов пазар без конкуренти.

Конкретни действия могат да доведат до увеличаване на възприетата от потребителите добавена стойност, което е и ключово за успеха на всяко нововъведение. Чрез подобряване на потребителското преживяване и новаторски методи за комуникиране на организационните ценности може да се повлияе на емоциите и усещанията на потенциалните клиенти. Това от своя страна изгражда силен бранд, който потребителите усещат по-близко до себе си.

Оптимизирането на процесите пък е начин за повишаване на ефективността във вътрешното функциониране на фирмата. Това неминуемо води до увеличаване на продуктивността, а при еднакъв обем ресурси могат да се постигнат резултати от по-висок порядък.

Въвеждането на нови управленски методи и организационни структури, които споделят изводите от последните академични изследвания, предоставя възможност за създаване на работна среда, характерна с повече резултатност, креативност, комуникативност и мотивация.

Не на последно място погледът върху бизнес модела на всяка фирма трябва винаги да бъде свеж. Прилагането на една или друга философия за получаване на приходи може да е разликата между експоненциален растеж на международните пазари и пълен провал. Благодарение на електронната търговия например традиционни занаятчийски продукти откриват нови пазари, след като масовото производство почти доведе до тяхното елиминиране.

Дали мениджмънтът на една компания ще обърне внимание на нуждата от иновации е въпрос на стратегическо мислене. Дали ще успее да организира създаването им и процеса, който стои зад това, е въпрос на подход. И дали наистина ще има добър и траен резултат понякога е въпрос на среда, но не и на случайности. Но дори и така се раждат иновациите, включително и в мениджмънта.