Прогрес. Заедно!

Дългият път пред българските Университети

На 8-ми декември ползите от студентския живот бяха отпразнувани от около 280 000 студенти и професори. Според Световната Банка обаче българските Университети продължават да са изправени „пред предизвикателства по отношение на качеството, отчетността, финансирането и ефективността на резултатите“. За съжаление ситуацията е такава, че не е време за празненства. 

Статистиката показва някои стряскащи факти:

  • Само 25% от завършващите Университет започват работа, която реално изисква висше образование.
  • Близо 85% от бакалаврите и магистрите са недоволни от качеството на образованието. Приблизително същият процент от респондентите смятат, че преподаваната материя е остаряла.
  • Една трета от завършилите висше образование заявяват, че знанията и уменията, научени в Университета, са ненужни.
  • Заради застаряващото население, което в периода 2010 и 2060 ще намалее с 27%, броят на постъпващите във висшето образование ще падне с 41%. 

В документ, публикуван на сайта на Световната Банка, организацията набелязва основните области, където българските Университети трябва да положат усилия, за да станат по-конкурентноспособни на международно ниво. Това са насоки, които имат за цел да помогнат на българското образование да генерира повече висококвалифицирани и лесно приспособими кадри. Тяхната задача е тежка - те трябва да са в състояние да увеличат българската производителност и да се справят с бързо развиващата се технологична среда и променящите се нужди на пазара на труда в България.

В документа Световната Банка отбелязва множество слаби страни, заради които българското образование не прилича съвсем на образование. Нагледен пример е работата на Националната агенция по оценяване и акредитация (НАОА), която отделя повече внимание на количествените показатели, а не на качествените. Тъй като критериите за оценяване и акредитация са ниски и не са базирани на силни резултати, следователно и Университетите не са стимулирани да осигурят качество на образованието. Законодателството създава допълнителни затруднения като усложнява оценяването и акредитирането, което води до тромави административни процедури. 

Световната Банка също така критикува факта, че заинтересованите страни и външните експерти не са включени в процесите, свързани с подобряването на образователната среда в България. Нито чуждестранните експерти имат възможността да участват в тях, нито представителите на бизнес общността са въвлечени в подготовката на ново поколение професионалисти. По отношение на управлението на българските Университети организацията вижда още множество недостатъци. Стратегически приоритети пред висшето образование, изследователската дейност и иновациите практически липсват: „секторът е оставен без цялостен стратегически документ, който да очертава визията и бъдещето на висшето образование в България, особено що се отнася до неговото управление, осигуряване на качество и финансиране.“ 


Укрепване на висшето образование в България

Световна Банка България (Септември 2012)



azupravlyavam-bg-universiteti1.jpg

Несъответствието с потребностите на трудовия пазар отразява „неподходяща насоченост на знанието и уменията, придобивани по някои университетски програми“


Констатирано е също така, че държавните висши учебни заведения се управляват в полза на техния академичен състав, а администрацията и студентите са практически непредставени. Заедно с това върви критиката, че потребността от професионално управление на Университетите е неосъзнато и до голяма степен липсващо. Логично те са управлявани неефективно, особено в сферата на финансовите и човешките ресурси, а политиките и програмите им са необвързани с нуждите на пазара на труда.

Конкретно за финансирането, Световната Банка открива недопустими пропуски като недостатъчен дял от БВП, заделен за висше образование спрямо европейските критерии, неизползван потенциал на схемата за студентско кредитиране и негъвкави учебни такси. Липсата на стратегически фокус във финансирането на висшите учебни заведения пречи на дългосрочните планове за развитие, а и липсва елементарна посока при подобряването на качеството. Заради това финансирането на висшите учебни заведения не е адекватно свързано с целите на образователните програми и с постигнатите учебни резултати. 

Що се отнася до ефективността основният проблем е наличието на множество малки, специализирани Университети, които нямат потенциала да наберат критична маса от изследователи, които са стимулират развойната дейност и да служат като мост с бизнес средите. Сливането в многопрофилни учебни заведения ще помогне за установяването на плуридисциплинарна изследователска дейност и по-ефективно управление на финансовите средства. 

Така дефинираните критики и препоръки ясно посочват недъзите на българското образование, както и конкретни действия и политики, които да решат проблемите. Участниците в промяната също са споменати - от правителството и законодателните органи до университетските администрации и ръководители. Лошата новина е, че отстраняването на дефектите няма да доведе до отлични университети, а просто ще нормализира положението и ще осигури средно качество на образованието по европейските критерии. Добрата новина е, че през ноември МОН публикува проектостратегия за развитие на висшето образование в периода 2014-2020

Колкото и добра да е тази новина обаче трябва да се направи елементарна съпоставка между това, което е нужно, и това, което е предвидено. Нека да видим до каква степен МОН са успели да го постигнат поне на хартия. За да намерим това, което търсим, пропускаме общото състояние на системата, както и пропуснатите възможности за реформа през последните години, и стигаме до глава „Необходимост от рестартиране на реформите.“ Представената стратегия е ориентирана към постигането на 6 конкретни стратегически цели:

  • Стимулиране на интереса към висшето образование и насърчаване на достъпа до него - в тази точка съставителите на стратегията взимат под внимание демографските проблеми, които стоят пред българското общество и които ще почнат да се проявяват в най-скоро време. Също така се обръща специално внимание на изгубения престиж на висшето образование в България. 
  • Едновременно повишаване на качеството на обучението и увеличаване на мобилността на студентите, преподавателите и изследователите - тук намираме решение на проблемите с акредитацията, с достъпа на международните експерти, въвеждане на строги мерки за контрол на качеството и стимулиране на мобилността както на българските така и на чуждестранните студенти. 
  • Изграждане на устойчива и ефективна връзка между висшите училища и пазара на труда - трудностите, която тази точка ще се опита да реши, са свързани с липсата на кадри, които имат потенциал да създават иновации, да запълнят липсите в основни генериращи стойност отрасли и да компенсират технологичното изоставане в сферата на услугите и на Малките и Средни Предприятия. Изглежда, че първите мерки в тази насока ще са в създаването на подходяща среда за въвеждането на стажантски програми в бизнеса.
  • Изграждане на интегрирана и ефективна мрежа за научноизследователска дейност и развитие на иновациите - за постигането на тази цел е нужно да се изгради основана на знанието икономика, която да съчетае в себе си синергията на триъгълника „висше образование – научни изследвания – иновации“. Конкретните действия в тази насока включват укрепване на потенциала на изследователска дейност и иновационни разработки, установяване на връзка между БАН, висшите училища и регионите, и въвличане на бизнеса и международни институции в научноизследователската дейност в България. 
  • Модернизация и децентрализация на системата за управление и финансиране на висшето образование - констатирайки, че традиционализмът надделя над модернизацията, тази точка цели да се даде повече автономия на висшите училища и по-широк публичен контрол. Предложените мерки адресират проблеми, свързани с ефективността на ВУЗ-овете и на управлението на финансовите и човешки ресурси. За съжаление изглежда, че работата в тази насока е в начален стадий, а дебат за постигането на консенсус по ключови въпроси дори не е започнат все още.
  • Разширение и укрепване на мрежата за учене през целия живот и широко приложение на формите на електронно образование - тук е обърнато внимание на възможността България да се възползва от практиките на някои от най-добрите образователни системи в световен мащаб, които се намират в ЕС. Заедно с това се засягат въпроси като промяна в бизнес модела на българските Университети тяхната социална роля. 

„Преодоляването на рутината, инерционното мислене и липсата на политическа воля за промени е едно от най-сериозните направления пред образователната реформа в България.“


azupravlyavam-bguniversiteti2.png

Документът на МОН завършва с преглед на трудностите и бариерите пред изпълнението на тези стратегически цели. Въпреки че не е желателно този факт да се тълкува като предварително извинение, трябва да се отбележи, че повечето пилотни програми ще стартират едва през учебната 2015-2016, а приемането и влизането в действие на целия пакет от законодателни промени няма да приключи преди 2020. Щипка песимизъм идва и от традицията стратегиите, стратегическите рамки и визиите да се преосмислят с всяко ново правителство. Хроничната липса на конкретни действия след приетите конкретни мерки също е добре известна пречка пред постигането на нещо градивно. 

Но е хубаво това, че има документ, който ясно назовава проблемите и адресира порочните кръгове в българското висше образование с нов и качествено различен подход. Добре е, че международните инстанции са взети под внимание и са набелязани междинните точки, като събития във времето и като постижения, за изграждането на икономика на знанието. Окуражителен е и фактът, че се говори за публичен дебат при всяка една от точките, където липсва консенсус към момента. Сега остава тази проектостратегия да добие популярност, за да може нужния обществен контрол да се установи и да захрани промяната с енергия и с очакване за действия. Ясно е какво трябва да се получи, ясно е кога трябва да бъде готово, ясно е как трябва да стане, както и защо трябва да се работи за изпълнение на стратегията. А на въпроса „Кой“ отговорът е МОН, законодателните органи, правителството, университетските ръководства, академичните кръгове, регионалните администрации, студентите и активните граждани. Всички съставки са налице за управлението на проект за промяна на настоящия модел на нискокачествено висше образование в България.