Прогрес. Заедно!

code-820275_1920.jpg

Информацията - Как работи?

Интернет и мобилните устройства навлизат все повече в живота ни и променят света около нас и нас самите. Въпросът е как ние насочваме тази промяна

Дигитализация > Информацията > Как работи?

 

Голямо предизвикателство с голям потенциал

 

Какво прави Големите Данни големи?

 

Джон Меши навярно първи използва термина „Големи Данни“, за да даде кратко наименование на широк спектър от теми. За да се опише този термин, най-добре да следваме 3-те V на Гартнър: обем (volume), разнообразие (variety) и скорост (velocity). 

Обемът е най-важното от трите V-та. При Големите Данни наистина си говорим за извънредно голям обем. В днешно време се създава и се борави с такова количество от информация, че е трудно да се даде изражение чрез една единствена дума. Според IBM 90% от цялата информация на Земята е създадена едва през последните 2-3 години. Това не означава, че е липсвала преди това. Напротив, това показва колосалното умножаване на нова информация, която едва започваме да събираме. 

Интернет генерира масивни количества данни по отношение на съдържание, потребители и поведения. Всичко, което правят, може да бъде съхранено и анализирано. Отвъд интернет умните устройства са дори още по-богат източник на данни. А когато данните са отворени и споделени между множество организации, това създава още повече нови данни. 

Второто V е разнообразието. С толкова разнообразни източници на информация, тя също придобива разнообразен характер. В интернет например тя е закодирана като текст, илюстрации, видео, звук и линкове. Умните устройства или т. нар. Интернет на Нещата генерират още повече разнообразни видове данни от географски координати до потребление на захар например. Невъзможно е по конвенционален начин да се анализират всички тези данни и да се търсят тенденции и корелации. Това е една от основните теми в обработката на Големи Данни. 

Третото V е скоростта. Големите Данни трябва да бъдат оброботвани в реално време или в противен случай потенциалните подходящи действия няма да бъдат задействани. Това означава, че не е просто нужно да има огромен капацитет за обработка на данни, а също така трябва да се създадат модели, които да разчитат какви са очакваните резултати от различните видове получени данни.

 

 

Какво правим ние с информацията?

 

Дигиталните технологии коренно промениха потреблението на информация и медиите. Един от очевидните резултати е, че все по-малко хора четат вестници. Но освен промяната в средствата за масова комуникация, се наблюдава такава и в споделянето ѝ. Това неминуемо води до промяна в баланса на силите в обществото. 

В днешно време ние самите улавяме информация чрез социалните мрежи. Можем да реагираме, потвърдим, оботатим и проверим всяко сведение, което достига до нас. Изведнъж всеки има глас не само да реагира, но и да инициира нова информация, която да достигне до други хора. И всеки има достъп до този обмен на идеи и данни стига да поиска. 

Всичко това повдига въпроса за ограниченията, включително и що се отнася до личното пространство и използването на лична информация. Друг належащ проблем е овладяването на целия този постоянен приток на данни от фирмите и организациите. Те трябва да развият подходящите умения, за да изградят информационни инструменти за повече продуктивност, а не просто високопродуктивни инструменти, които боравят с много данни.